Крепост калето

Aнтичната крепост се намира на височината “Калето” или “Градището” в югозападния край на Монтана, на около 40 м. над нивото на града. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула – блестящ пример за крепостно строителство през III – IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно – медната епоха в най – долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище.
Първото селище на тази стратегическа и лесно защитима височина, с богатия извор в подножието е от каменно – медната епоха – IV хил. пр. Хр. Тракийското селище било укрепено с мощна крепостна стена (със запазена дебелина повече от 1 метър), която следва очертанията на терена и се датира към края на ранножелезната епоха.
Значението на хълма е оценено и от римската власт. Вероятно още с установяването на римски военни части ( I Сугамбрийска кохорта, участвала в потушаването на тракийското въстание от 26 г. сл. Хр.) е построено укрепление. Около военния лагер, споменат за първи път в епиграфски паметник от 134 г. сл. Хр. И древното светилище при извора се развива селище, което в 160 – 161 г. получава муниципиално право – т.е. статут на град с прилежаща територия. Името на селището – Монтана, е запазено в надпис от II в.
Стопанският и културен разцвет на Монтана през II – IV в. е прекъснат в средата на III в. от готските нашествия. Пред опасността от нови варварски нападения започва изграждането на крепостта. Когато тези нападения се засилват през IV или V в. от юг и изток около крепостта е издигната протейхизма (втора крепостна стена).
Крепостта е разрушена през VI – VII в. при някое нападение на авари или славяни. В последствие върху развалините е създадено славянско селище.